ЗАПИСКИ ОТ СЕЛСКАТА КРЪЧМА

Селото е живо и все още ражда, освен храна, и всевъзможни житейски истории. Те, заедно с доматите, магданозът и агнешкото, правят истинския вкус на живота. За разлика от разглезените тревомани и интелектуалци по градовете, аз смятам, че запустялата провинция и хората, които произвеждат храни, ще си върнат вниманието на обществото. Макар и по болезнен начин. Защото витрините не се ядат, нито рекламните брошури стават за салата. Нямам нищо против лукса, но скоро модата на огледалните прозорци и марковите дрехи ще бъде засенчена от лукса да ядеш истинска и качествена храна. Ако я имаш. Добре дошли в това сборно село с истински истории - такива каквито съм ги записвал в годините. И които продължавам да събирам с удоволствие. ТЕ СА БРУТАЛНО ОТКРОВЕНИ В тях има много сексуални теми, защото хората по селата нямат фалшивата свенливост на гражданята. Там водят кравата на бик или на ветеринар, заплождат прасето, магарето, козата. Пред очите им петелът всеки ден по много пъти разкряква кокошките със своята съпружеска преданост, а кочът мърля овцете, когато овулацията им го поиска. Сексът на село е част от бита както за хората, така и за животните. Той не е интимно преживяване, каквото е в лицемерните покои на апартаментите и редакциите. А е просто събитие, с което се поддържа животът. Разказването на подобни истории е откровеност, а не бруталност. Вулгарен е цинизмът на политиците, на педофилите, фетишистите и всякаквите извратеняци, с които са опаразитени големите градове. Където гледащи порно чиновници, издатели, критици и редактори, смучещи нощем силиконовите си вибратори, ахкат престорено: "Ааууу ... това с чукането на козата е много грубо!” Мили мои, а сексът с гумена кукла, с двуглав латексов змей, с вагинален паяк (с каквито са пълни гардеробите ви), какво е? Поезия ли е? Или Ода на невинността ?!